Ekaterina Dikova. Text-Critical Notes to Constantine of Preslav’s Didactic Gospel – Stdia Ceranea 15 (2025). DOI: https://doi.org/10.18778/2084-140X.15.10

Константин Преславски написва „Учително евангелие“ в края на IX век, но то е достигнало до нас само в четири пълни, значително по-късни преписа – от XII век (единственият източнославянски ръкопис [S]) до XIV век (останалите три южнославянски ръкописа [G, H, W]). Преписите са едновременно малко на брой и отдалечени във времето и пространството, както и различни по писмо от техния изгубен (глаголически) протограф, в резултат на което преписваческите грешки са неизбежни. Статията предлага три методологически подхода за реконструкция на някои от лексемите, изкривени от ръкописната традиция, дори в откъси без засвидетелстван гръцки изходен текст. Първият подход разчита на разночетения в ситуации, при които липсва гръцки паралел. В случаи, в които липсват разночетения, се прилага вторият метод, който взема предвид позовавания и алюзии към библейски или патристични текстове, за да изясни значението зад някои неясни изрази. Третият подход разчита на на непосредствения контекст на дадена дума и на използваните в него реторични техники.

Иван Петров. Отново към превода на субстантивираните гръцки инфинитиви в старобългарски – Palaeobuglarica, XLVIII (2025), 3. 79-106 https://doi.org/10.59076/2603-2899.2025.3.07

Инфинитивите, предшествани от член, са характерна особеност на класическия и посткласическия гръцки език. Настоящата статия е посветена на начина, по който такива субстантивирани инфинитиви след предлог се предават в старобългарски. Става дума за конструкции от типа: ἀπὸ τοῦ + Inf., διὰ τό + Inf., διὰ τοῦ + Inf., εἰς τό + Inf., ἐκ τοῦ + Inf., ἐν τῷ + Inf., κατὰ τό + Inf., μετὰ τό + Inf., πρὸς τό + Inf., πρὸ τοῦ + Inf., ὑπὲρ τοῦ + Inf. Въз основа на пълен корпус от материали, извлечени от преводите на Константин Преславски – Учителното евангелие и Първото слово против арианите на Атанасий Велики, както и от Римския патерик, Тринадесетте слова на Григорий Богослов и Изборника на княз Светослав от 1073 г., статията съпоставя засвидетелстваните преводачески стратегии и ги поставя в контекст спрямо традицията, засвидетелствана в преводите на Евангелията и Псалтира. Някои особености се открояват като специфични за преводаческата техника на Константин Преславски – като честата употреба на съюза ꙁанѥ и силната тенденция към използване на паратактична синтактична структура в Учителното евангелие, за разлика от другите разгледани текстове, където преобладават синтактични решения с отглаголни съществителни. Освен това, преводи, които се считат за източнобългарски (или „преславски“ според научната традиция), проявяват ясно предпочитание към конструкции със съюзите имьже и ꙗкоже. Разгледани са също и други понякога засвидетелствани преводачески решения, като конструкции с хотѣти, дативус абсолутус и т. нар. „условно наклонение“.

Georgi Mitov. Preaching with the Fathers: The Example of the Old Church Slavonic Učitelno Evangelie (Didactic Gospel) by Constantine of Preslav. – Ortodoksia, Special Issue: New Approaches to Liturgy and Patristics (2025), 95–110 https://doi.org/10.61560/ortodoksia.147644

Статията разглежда въпроса за използването на патристични екзегетически текстове при съставянето на Учителното евангелие, корпус от петдесет и едно славянски слова, съставени от Константин Преславски в края на IX век в България. Словата са съставени въз основа на откъси от патристични библейски тълкувания, включени в гръцки ръкописи на Новия завет с катени, които Константин Преславски превежда от гръцки на старобългарски. Учителното евангелие представлява практически пример за това как богатата гръцка патристична екзегетическа традиция може да бъде ползотворно използвана в пастирската практика.

Екатерина Дикова. Платонски словеса в Учителното евангелие. – Кирило-Методиевски студии, 35 (2025): 345–363. DOI: https://doi.org/10.59076/2815-3855.2025.35.22 CEEOL – Artiklе-Details

Статията се занимава със словосъчетанието плотоньскꙑими словесꙑ, което се среща в Слово 39 от Учителното евангелие на Константин Преславски. Това словосъчетание е в уводната част на проповедта и няма гръцки паралел. Разглеждат се четирите вариантни четения на прилагателното – засвидетелствани в четирите пълни преписа на паметника – и се стига до извода, че то произлиза от лично име Платон (Πλάτων). В контекста на изследване на непосредствената употреба на израза се открояват цитати и препратки към конкретни библейски и патристични текстове. Проследено е присъствието на собственото име платонъ както в общите диахронни лексикографски справочници, така и в словоуказатели към отделни преводни произведения. Формата и семантиката на прилагателното платоньскъ се коментират чрез сравнение на различните наставки, с които се образуват прилагателни от собствени имена. Обсъждат се семантичните нюанси при всеки тип и се отчита наличието на конотации.

Тасева, Л., Котова, Д., Петров, И., Дикова, Е., Станковска, П., Митов, Г. Учителното евангелие на Константин Преславски. Т. 1. Старобългарско-гръцки речник [ПЪЛНОТЕКСТОВО]. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“ / ИБЦТ-БАН, 2024, 704 с. ISBN 978-619-7179-54-5; 978-619-245-490-6 (print); 978-619-7179-55-2; 978-619-245-491-3 (pdf); DOI: https://doi.org/10.62761/552.UE.v1

Томът съдържа пълен старобългарско-гръцки речник индекс към най-древната и обемна сбирка с неделни проповеди – преводно-оригиналното Учително евангелие на Константин Преславски, създадено в края на IX в. Освен известните негови византийски източници са привлечени и новооткрити паралели от над 40 гръцки катенни ръкописа и от евангелските хомилии на Йоан Златоуст. За да се даде възможно най-точна представа за първоначалния превод, данните се основават не само на най-стария препис в руския кодекс Син. 262, но и на останалите три пълни сръбски преписа от XIII и XIV в. Възстановените първични четения са описани самостоятелно. Добавени са списъци на личните и местните имена в старобългарския текст, а също и обратен старобългарски речник.

Тасева, Л., Котова, Д., Петров, И., Дикова, Е., Станковска, П., Митов, Г. Учителното евангелие на Константин Преславски. Т. 2. Гръцко-старобългарски речник [ПЪЛНОТЕКСТОВО]. София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“ / ИБЦТ-БАН, 2024, 544 с. ISBN 978-619-7179-56-9; 978-619-245-492-0 (print); 978-619-7179-57-6; 978-619-245-493-7 (pdf); DOI: https://doi.org/10.62761/576.UE.v2.

Томът съдържа пълен гръцко-старобългарски речник индекс към най-древната и обемна сбирка с неделни проповеди – преводно-оригиналното Учително евангелие на Константин Преславски, създадено в края на IX в. Освен известните негови византийски източници са привлечени и новооткрити паралели от над 40 гръцки катенни ръкописа и от евангелските хомилии на Йоан Златоуст. За да се даде възможно най-точна представа за първоначалния превод, данните се основават не само на най-стария препис в руския кодекс Син. 262, но и на останалите три пълни сръбски преписа от XIII и XIV в. Добавени са обратен гръцки речник, преглед на евангелските четива за съответните неделни дни, а също и списъци на библейските цитати.

Ivan P. Petrov. Mind, intellect, and thought(s). Greek Noetic terms in the Old Church Slavonic reception of the Ascetic Literature [Ум, интелект и мисъл. Гръцки ноетични термини в старобългарската рецепция на аскетичната литература]. – Byzantinoslavica 82, 2024, 97-129.

Целта на статията е да се изследва средновековната (южно)славянска рецепция на гръцка лексика, свързана с някои ноетични термини (т.е. „ум“, „интелект“, „мисъл“). Този лексикален пласт е особено важен за част от патристичната литература, напр. в манастирски текстове. Диахронното му семантично развитие е интересно не само защото е свързано с антропологичното разбиране за човека, но и заради връзките му с класическата и посткласическата гръцка мисъл и рецепцията му в християнската среда. В статията е направен опит да се очертае възприемането на тези идеи чрез техните преводи на старобългарски език от X и XI в., а след това и в по-късен период. Като начало е направен кратък диахронен преглед на семантиката на всяка от изследваните лексикални единици. След това са представени славянските еквиваленти първо в най-древните кирилометодиевски преводи, след това в преводите, осъществени в Първата българска държава, и накрая преводаческите решения, засвидетелствани в текстовете на по-късния период – XIII-XIV в.

Lora Taseva. Die Übersetzung einiger soziokultureller Begriffe im Lehrevangelium Konstantins von Preslav [Преводът на някои византийски социокултурни понятия в Учителното евангелие на Константин Преславски]. – Byzantinoslavica 82, 2024, 130-150.

Обект на статията е преводно-оригиналният сборник Учително евангелие, създаден от старобългарския книжовник Константин Преславски в края на IX в. Средновековният преводач е бил изправен пред една изключително трудна от културен и езиков аспект задача. От една страна, той трябва да предаде не само ясно и точно византийския текст, но и да го направи разбираем за своята аудитория от новопокръстени християни. От друга – трябва да съхрани богатството на византийския оригинал, съчинен на език с хилядолетна традиция, като използва средствата на език с писмена история от само три десетилетия, какъвто е българският през тази епоха. Фокус на изследването са преводаческите техники по отношение на няколко социокултурни понятия, които са свързани с живота в елинистичния свят: πολιτεία, ἀριστοκρατέομαι, ὀλιγαρχέομαι, ψῆφος и ψηφίζομαι. Открояват се няколко стратегии в тяхното предаване: a) свободен (контекстуален) превод (ψηφίζομαι > вѣщати); b) по- общи по семантика съответствия (ἀριστοκρατέομαι > власти); c) лексикално диференциране на смисловите нюанси на една и съща дума (πολιτεία > житиѥ и жиꙁнь; d) добавяне на нови значения на съществуващи думи (житиѥ начин на живот в дадена група, определен от определени правила и норми, жиꙁнь държавно устройство, иꙁдречениѥ решение, отсъждане); e) калкиране (ὀλιγαρχέομαι > оумалѣѥмъ бꙑти). В повечето случаи славянският корелат отразява добре семантиката на гръцката лексема в конкретния контекст, но се констатират и отделни неточности. Решенията на старобългарския книжовник се разглеждат и в съпоставка с десетки други преводи от IX до XIV в., за да се установи кои от предложените от него съответствия успяват да се наложат в книжовния език и кои остават изолирани само в тази творба. Установява се, че поради своя контекстуален характер много от използваните в Учителното евангелие корелати не влизат в активна употреба, но и чрез тях, и чрез тези, които намират място в следходната традиция, Константин Преславски съществено обогатява гръцко-старобългарската преводна парадигма в областта на лексиката.

Добриела Котова. Чии са тълкуванията в Слово 32 на Учителното евангелие? – Paleobulgarica 48/4 DOI: 10.59076/2603-2899.2024.4, 2024, 3-44.

Статията е посветена на 32 слово от Учителното евангелие на Константин Преславски. Във всички четири преписа на сборника/паметника в наслова стои името на Кирил Александрийски, с което му се приписва авторството на тълкуванията, съставляващи средната част на проповедта.  В нея е преведен коментарът към Лк 16.19-31 на catena on Luke Type A CPG/ClaCla C130.1 (catena prima, die Grundform). В повечето ръкописи, свидетели на тази катена, за един от началните пасажи има атрибуция в полето Κυρίλλου. Сравнението с катени от други типове разкрива освен това и имената на Йоан Златоуст и Исидор Пелусиотски. Въз основа на анализа, към който са привлечени и сирийският превод на 111 и 112 хомилии на Кирил Александрийски и Conciones de Lazaro на Йоан Златоуст, се установяват границите на фрагментите на отделните автори, компилирани в анонимния коментар на CPG/ClaCla C130.1. Става ясно, че по-голямата част от тълкуванията, влезли в 32 слово, всъщност са екцерпти от Conciones de Lazaro, 1-4 на Йоан Златоуст. Сравнението между различните катени също така изглежда говори за тяхната зависимост от един общ архетип.

Лора Тасева. Лицата на добродетелта: преводните съответствия на гр. ἀρετή в Учителното евангелие на Константин Преславски. – In: Lia Brad Chisacof, Simona Nicolae, Cătălina Vătășescu (eds.) Zamfirei Mihail: Omagiu. Cluj-Napoca: Scriptor – Mega, 2024, 839-857.

В статията се разглеждат славянските съответствия за гръцката дума ἀρετή в Учителното евангелие Константин Преславски – най-ранния старобългарски проповеднически корпус, създаден в края на IX в. Целта е да се очертае ролята му в изграждането на преводната парадигма на тази лексема, като за съпоставителна база се използват данните от класическите старобългарски паметници, отразени в Řecko-staroslovenski index (I.7). Прегледът показва, че в Учителното евангелие са използвани десет различни думи, седем от които се явяват за пръв път като корелати на ἀρετή. Подборът на синоними е адекватен и се съобразява със смисъла в конкретните контексти. В някои случаи дори книжовникът въвежда в езика приемник лексикална диференциация за отделни значения на думата, каквато липсва в изходния език. Извършеният съпоставителен анализ установява, че в Кирило-Методиевите текстове базисната съставка на съответствията най-често съдържа корен дѣ-, свързан с дейното начало на добродетелта, а в Учителното евангелие изпъква коренът вол-, акцентиращ върху осъзнатото желание за нея. Докато семемата за ‘избор, воля’ присъства в транспонентите на ἀρετή от Апостола и Паримейника само във връзка с Бога, то Константин Преславски разпростира нейната употреба и по отношение на човека. Този езиков факт вероятно отразява схващането му за добродетелта като свободен волеви акт, като избор, който хората трябва да направят.

Екатерина Дикова. Въпроси на класификацията на собствените имена в Учителното евангелие на Константин Преславски. – Paleobulgarica 48/4 DOI: 10.59076/2603-2899.2024.4, 2024, 45-78.

В статията се разглеждат въпроси, свързани с класификацията на личните и географските имена в Учителното евангелие на Константин Преславски, които преди са подминавани, тъй като категорията рядко е била обект на самостоятелно проучване в палеославистиката. В изследването се изяснява обхватът на собствените имена при анализа на стари текстове, като се разграничават не само омонимни изписвания на антропоними и топоними, но и на сходни имена, отнасящи се до различни личности. То доказва необходимостта от представяне на категорията в диахронните речници, особено по отношение на съставните навания, и подчертава важността на разпознаването на случаите, в които нарицателни съществителни или прилагателни имена функционират като самостоятелни прозвища. Представени са списъци на всички антропоними и топоними в Учителното евангелие. Отчитат се особеностите на фонетична и морфологична адаптация на имената, а анализът потвърждава древния произход на старобългарския текст.

Лора Тасева. Паралелни откъси в Учителното евангелие на Константин Преславски: един щрих към преводаческия процес. – Старобългарска литература 69-70, 2024, 13-33.

В статията се разглеждат съпоставително два фрагмента от Учителното евангелие на Константин Преславски, които възхождат към един и същ гръцки катенен текст. Анализът на съвпаденията и различията помежду им на равнище текстова пълнота, граматика и лексика води до заключението, че поместеният в слова 13 и 14 откъс е преведен преди този в слово 33, но при създаването на последния преводачът е имал пред очи както по-ранната версия, така и идентичен гръцки източник. Принципна разлика в преводаческия подход при двата фрагмента не се установява и този факт се съгласува с атрибуцията по литературно-исторически данни на Учителното евангелие към перото на един старобългарски книжовник. Процесът на редактиране на славянския текст е вървял паралелно с консултацията с оригинала, в резултат от която на всички текстови и езикови равнища се констатират разлики, като най-отчетливи са те в избора на лексикални съответствия и при словореда. Тенденцията към по-голяма независимост спрямо оригинала във фрагмента от слово 33 може да се обясни с комбинираното въздействие на два фактора – редактиране на вече съществуващ славянски текст и натрупан преводачески опит, водещ до известно еманципиране спрямо формалната страна на оригинала и по-творческо отношение към елементите на изворовия текст.

Dobriela Kotova. Fragmente des Severus von Antiochia und Gregor von Nyssa im Učitelʼnoe evangelie des Konstantin von Preslav im Kontext der Matthäus- und Lukas-Katenen. Scripta & e-Scripta 24 (2024): 121-160.

В статията се обръща внимание на две дълги схолии на Севир Антиохийски, идентифицирани в Учителното евангелие на Константин Преславски, които обаче не се отнасят до неговото име. Първият, фрагмент от 77-ата катедрална проповед на Севир, формира втората половина на екзегетичната част на трето слово. Другият, откъс от 89-ата катедрална проповед (която също съдържа два фрагмента от Григорий Нисийски), представлява значителна част от екзегетичната секцията в 35-то слово. В това слово се появява като част от гръцкия оригинал, катената от Лука CPG C130.1, която Константин използва, когато съставя проповедите върху Евангелието на Лука. Фрагментът в трето слово не е част от основния гръцки източник на Константин, използван за обяснение на пасажите от Евангелието на Матей. Той е заимстван от катена от Матей C110.4, която не е използвана като източник никъде другаде в Учителното евангелие и вероятно е добавена по-късно от неизвестен автор, а не от самия Константин. Независимо от това, името на Севир Антиохийски (който е изрично посочен като автор на схолия в C110.4), е пропуснато в Учителното евангелие, най-вероятно защото е смятан за автор с еретически възгледи в България през Х век.

Лора Тасева. Вариативность и терминологизация переводческих соответствий в  Учительном Евангелии Константина Преславского. Scripta & e-Scripta 24 (2024): 161-178.

В статията се анализират преводните съответствия на ἀρετή, πολιτεία и φιλοσοφία в Учителното евангелие на Константин Преславски. Систематизират се техните контекстуални значения и старобългарските им транспоненти. Проследяват се останалите гръцки думи, които те превеждат, а данните се съпоставят с информацията от основни палеославистични речници. Извършените наблюдения показват, че φιλοσοφία и ἀρετή се предават с богат набор лексеми, чието разнообразие съперничи на това в далеч по-обемни старобългарски корпуси. Установява се, че изборът на синоними за трите многозначни гръцки съществителни не е произволен, а се съгласува със смисъла на конкретната употреба. В резултат се очертава тенденция към обвързване дадени техни значения с определени славянски думи, т.е. тенденция към трансформиране на семантичната диференциация от изходния език в лексикална в приемащия. Освен това се забелязва доста ясно смислово разграничаване между синонимните лексеми житиѥ и жиꙁнь, което не е мотивирано от превежданите гръцки думи, а от техните контекстуални значения, като житиѥ назовава по-често земния, а жиꙁнь вечния живот.

Ivan P. Petrov. The Greek Optative in Constantine of Preslav’s Didactic Gospel. Scripta & e-Scripta 24 (2024): 213-229.

В палеославистиката е известно, че перфективният аспект се използва не само за предаване на гръцкото бъдеще време, но и на различни форми на конюнктива и оптатива, в по-голямата си част – в аорист. В някои случаи обаче Константин Преславски е използвал по-специфични (лексикални) начини за предаване на гръцкия оптатив. Статията има за цел да систематизира и коментира материала, ексцерпиран от гръцките източници на Константиновото Учително евангелие. Подобен подход, ориентиран към гръцкия език като отправна точка, би могъл да допринесе за по-доброто разбиране на начина, по който тези граматически форми са били възприемани през IX в., когато те вече не са били активни в говоримия гръцки език на епохата. Освен това това ще доразвие разбирането ни за преводаческата техника на Константин Преславски.

Лора Тасева. Животъ, житиe и жизнь в Учителното евангелие на Константин Преславски. – Palaeobulgarica 48/2 (2024): 35-58. https://doi.org/10.59076/2603-2899.2024.2.03

Статията разглежда употребата на трите лексеми за ‘живот’ в Учителното евангелие на Константин Преславски края на IX в., като се фокусира върху тяхната дистрибуция с оглед на контекстуалната им семантика. Систематизираните данни се съпоставят с тези от Slovník jazyka staroslověnského и Първо слово против арианите, преведено от същия книжовник. Установява се, че за разлика от ранните славянски текстове, включени в Пражкия речник, където са засвидетелствани по-разнообразни корелации между лексеми и значения, а и от Първо слово против арианите, където жиꙁнь доминира, в Учителното евангелие е прокарана относително ясна лексикално-семантична диференциация между преводните корелати на гр. ζωή: за живота като опозиция на смъртта се използва животъ, за земното битие – житие, а за вечния живот – жизнь. Дистрибуцията на синонимите в Учителното евангелие обаче съвпада до голяма степен с очертаната в обобщаващи диахронни изследвания. Тенденцията се спазва и в преводните, и в оригиналните части на сбирката, като повече отклонения се допускат в библейски цитати, което вероятно се дължи на въздействието на добре познатия сакрален текст. Анализираният материал свидетелства, че Константин Преславски отлично разбира семантиката на словоупотребите в изходния език, познава нюансите в значенията на близкородствени думи в приемащия и ги използва съобразно смисъла на посланието.

Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): Филологически и интердисциплинарни ракурси. Доклади от Международната научна конференция в София, 25-27 април 2023 г. [ПЪЛНОТЕКСТОВО]. Под редакцията на Лора Тасева, Ахим Рабус, Иван П. Петров. (Studia Balcanica 37) София: ИБЦТ-БАН, 2024. ISBN: 978-619-7179-49-1 (print) e-ISBN: 978-619-7179-50-7 (online) DOI: https://doi.org/10.62761/491.SB37

Сборникът „Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси“ съдържа 22 студии, разработени на основата на доклади от едноименния международен научен форум в София. Техните автори – изследователи от осем европейски държави – предлагат нови гледни точки към творчеството на Константин Преславски и най-вече към неговото Учително евангелие, към рецепцията на хомилетичния жанр в по- широк литературно-исторически план, а също и към хоризонтите, които дигиталната хуманитаристика открива пред съвременната медиевистика.

Добриела Котова. Византийските източници на Учителното евангелие на Константин Преславски. – Старобългарска литература, 67-68 (2023): 13-46.

Поради липсата на катена към Марк, в Учителното евангелие или няма отделни слова върху това Евангелие, или има проповеди, събрани от C110.1 и следователно приписани на Йоан Златоуст. Приписването на седем проповеди на Исидор Пелусиот е погрешно и вероятно се дължи на факта, че той е най-цитираният автор в С130. Появата на името му в заглавието на 35-то слово е донякъде вярна: фрагмент от писмо на Исидор, цитиран в катена, наистина е включен в коментарната му част, докато останалата част от текста на катена, преведен от Константин, произхожда от схолия на Север Антиохийски. Схолиите в проповедите, приписвани на Исидор, са анонимни в С130, но вероятно принадлежат на Кирил Александрийски. Откритите неотдавна данни за преводи на текстове от C130 в проповеди извън Учителното евангелие позволяват да се направи изводът, че комплектът от три катени към евангелията на Матей, Йоан и Лука, съставен от един и същ съставител – catenae primae Typus A in Matthaeum et Iohannem (C110.1, C140.1) и catenae Typus A in Lucam (C130) – е циркулирал в славянска среда в края на ІХ и началото на Х в.

Ekaterina Dikova. Towards the History of Words for Hunger in the Old Bulgarian Corpus: On Material from the So-Called Uchitel’noe evangelie by Constantine of Preslav [‘Към историята на думи за глад в старобългарския корпус: върху материал от Учителното евангелие на Константин Преславски’]. – Konštantínove listy/ Constantine’s Letters 16/1 (2023): 22-33.

Статията е посветенаna субстантив, останал извън обсега на изследванията върху Учителното евангелие от IX в. – ал(ъ)кота. Наблюдават се 6 негови появи в този сборник заедно с гръцките им съответствия и преките им контексти в изходния и целевия текст. Проследяват се и производните на същия корен заедно с гръцките им съответствия. След това е представен визуален тезаурус на съвпадащите съществителни имена с корен *alk- според основните диахронни речници. Накрая са представени два синонимни корена – пост– и глад- от гледна точка на разпространението им в паметника и семантичните им особености. Изводите са, че думите за глад в Учителното евангелие са от три корена и че всеки от тези корени има свой точен гръцки аналог: глад- превежда λιμ- и означава „остра нужда от храна“; пост- съответства на νηστ- и е свързан с „доброволно лишаване от храна“, а ал(ъ)к- е свързан с πεῖν- само в по-общото си значение на „нужда от храна“ (но не и в значението си, свързано с „чревоугодничество“). Думата ал(ъ)кота се среща сравнително рядко в по-старите писмени паметници. Въпреки това тя допълва тезауруса на съществителните имена с ал(ъ)к-/лак-, присъща е на старобългарския книжовен език и по-специално на езика на Константин Преславски.

Иван П. Петров. Към преводаческите съответствия на гр. Διανοια в южнославянските преводи на Житието на св. Антоний Велики и старобългарската книжнина. – Кирило-Методиевски студии 33 (2023): 247-270.

Статията е посветена на лексикалните еквиваленти на гръцкото διάνοια, засвидетелствани в трите известни превода на Житието на Свети Антоний Велики. Целта на изследването е Да контекстуализира преводаческите решения по отношение на други ранни и по-късни преводи от гръцки език в старобългарския и среднобългарския език. Освен това в статията се коментират и представят нови данни, които не са достъпни в палеославянската лексикография, но изключително важни за разбирането ни на гръцко-старобългарските лексикални паралели – това включва, но не се ограничава до материал от Скитския патерик, Шестоднева, Учителното евангелие и Изборника от 1073 г. Анализът на лексикалните дани е придружен от сравнителни таблици и коментар на конкретни ключови моменти в текста на Житието на свети Антоний. Ключови думи: Животът на Свети Антоний, гръцко-старобългарски преводи, гръцко-славянски лексикални паралели, аскетична литература, духовни термини.

Dobriela Kotova. Predigt 43 des Učitelʼnoe evangelie Kostantins von Preslav: zwischen Übersetzung und Eigenkreation. Studia academica Šumenensia: Christian Liturgy on the late antique Balkans. 9 (2022): 366-385.

В края на IX в. Константин Преславски създава своето забележително Учително евангелие. То е не само явление в ранната църковна книжнина в България, но има отношение и към историята на византийските новозаветни катени, тяхното преформатиране и нов живот в славянска среда. Това е първият старобългарски проповеднически сборник, който въпреки своя компилативен и в голяма част преводен характер е завършено оригинално произведение и като замисъл, начин на съставяне и литературна форма към момента на своето възникване няма съответствие във византийската литература. Историческият момент и нуждата от църковно-обществено учителство предопределят появата му, неговите съдържание, форма и своеобразност. Всичките 51 слова са изградени с постоянната мисъл за обикновените хора, новопокръстените славяни, съобразени са с нивото на техните знания. Обвързано с богослужебната практика, УЕ просвещава и разяснява стегнато и ясно на един съвсем млад литературен език сложната материя на евангелските четива за всички неделни литургии. Същевременно като текст, който се опира на модела на библейската екзегетична беседа, произведението въздейства чрез реторическата стилистика на хомилията, призовава и поучава „в закона Господен“, заклеймява и възхвалява, убеждава и вдъхновява. С обширните си преводни части творбата се влива в огромното море на славянската преводаческа литература, което сякаш омаловажава творческото постижение на автора при нейното създаване и по този начин и значението на самото произведение като оригинално творение. Настоящата статия се стреми да покаже оригиналността на творческия замисъл и умелото му литературно реализиране при съставянето на 43-та проповед. Сътворено изцяло в духа на средновековната литература и по всички правила на реторичния жанр, словото впечатлява със своята емоционална наситеност, с находчивостта на творческите идеи, с дълбоката пастирска загриженост на неговия автор към своето паство. Съвършена кратка проповед, съставена с вдъхновение, литературно умение и богословско знание, разкриващи както творческия талант и високото византийско образование на Константин Преславски, така и изключителната му ангажираност към поетата от него мисия.

Martin Ruskov and Lora Taseva. Computer-Aided Modelling of the Bilingual Word Indices to the Nineth-Century Uchitel’noe evangelie. In Leonardo Candela, Gianmaria Silvello (ed.) Proceedings of the 26th International Conference on Theory and Practice of Digital Libraries –Padua, Italy, September 20, 2022, 19-31.

Разработването на двуезични речници към средновековни преводи е свързано с различни трудности. Те произтичат от два типа филологически обстоятелства: а) асиметрията между езика на източника и езика на превода; и б) различните налични източници на оригиналните и преводните текстове. В частност пълното критическо издание на Тихова на Учителното евангелие на Константин Преславски дава сравнително добра представа за старобългарския превод, но не и за гръцкия му изходен текст. Това се дължи на факта, че изданието на Крамер – използвано като паралелен текст в нея – се основава на няколко кодекса, чийто текст не съвпада напълно със славянския. Това води до добавянето на новооткритите паралели от византийски ръкописи и хомилиите на Йоан Златоуст. Подходът ни към тези въпроси е поетапен и има две основни цели: а) да улесним филологическото анотиране на входните данни и б) да разгледаме проявленията на споменатите предизвикателства първо поотделно, за да опростим разрешаването им, а след това и в комбинация. Демонстрираме как моделираме различните видове асиметрични преводни корелати и променливостта, произтичаща от плурализма на източниците. Демонстрираме също как всички тези конструкции се моделират и обработват в крайните индекси. Подходът ни е обобщаващ и се предвижда да бъде приложим и за други преводи от гръцки на старобългарски.

Добриела Котова. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие? – Старобългарска литература 65-66 (2022): 99-126.

Статията повдига въпроса за оригиналния или преводния характер на тълкувателната част на слово 42 от Учителното евангелие на Константин Преславски, отличаваща се с краткост и липса на същинско изяснение. Цялата беседа се приема за авторов текст на Константин, тъй като досега не са били открити съответствия в гръцки извор. Сравнението с катенни коментари от различни типове към Лк. 17.12–19, показва, че средната част на словото е преводна. Преводът е направен основно по ръкопис, който е съдържал текст от катена към Лука тип А (CPG C 130, VI в.), но има разлики, които отвеждат към други катенни типове. От характера на гръцкия извор произтичат особената краткост и нетипичността на тълкуванието. Отклоненията от основния гръцки оригинал намират паралели с коментара на катена тип B (CPG C 131, VII в.) към същото място от Евангелието, но по-скоро се свързват с фрагменти, запазени в създадената през XI в. катена на Никета (CPG C135). Би могло да се предположи, че средната част на 42 беседа в оригиналния си вариант е следвала катена тип А към Лука, а впоследствие е претърпяла редакция, при която са били направени допълнения под влияние на по-обширна катена. Склонна съм да мисля, че това е катената на Никета.

Лора Тасева. Преводната парадигма на двукоренните думи с ин- ‘един’. – Palaeobulgarica / Старобългаристика, 46/4 (2022): 51-78.

Статията разглежда гръцките лексеми, които мотивират появата на сложни думи с първи компонент ин- в пряко сингулативно значение или в произтичащи от него семантики. Tехните славянски транспоненти в преводни съчинения от IX до XV век са систематизирани въз основа на класически палеославистични речници и няколко десетки двуезични словоуказатели. Извършеният анализ позволява да се направят следните заключения: 1) Коренът ин- ‘един’ участва в думи, предаващи 22 различни гръцки лексеми, а техните славянски съответствия наброяват общо 159 различни речникови единици. 2) Спектърът от значения, предавани чрез морфемата ин- ‘един’, обхваща две основни полета. Едното включва малко на брой лексеми с конкретен сингулативен смисъл, като техните гръцки корелати съдържат винаги μονο-. Другото обединява една доста по-многобройна група думи, които се характеризират със значения ‘събирателност, съвместност, цялостност, съвкупност, единство’ и са мотивирани от разнообразни гръцки морфеми – ὁμο , συν-, ὁλ(ος), (ἅ)πας. 3) Налице са податки, че архаичният корен ин- се е характеризирал с по-широк семантичен обхват от основния му застъпник в езиковия развой – местоименната основа ѥдин-.

Ekaterina Dikova. A Byzantine Poetic Form in a Ninth-Century Bulgarian Poem. [‘Византийска поетична форма в българско стихотворение от IX век’] – Studia Metrica et Poetica 9/2 (2022): 63-91.

В статията се изследва до каква степен най-характерните особености, свързани с т.нар. византийски дванадесетосричник са приложени в Азбучната молитва на Константин Преславски. Текстът ѝ се дава по най-ранния препис Син. 262, тъй като той е единствен от версията, най-близка до глаголическия архетип. Творбата се изследва паралелно с азбучния акростих на св. Григорий Богослов (както е публикуван в PG 37), който е смятан за неин ритмичен модел. Основните заключения са, че Азбучната молитва е ранна реплика на византийския дванадесетосричник, че тя следва неговите ритмични особености до степен близка на тази в акростиха на св. Григорий, че особеностите, смятани преди за отклонения, са обусловени от жанрови специфики и изисквания на реториката, което разкрива византийска образованост на старобългарския книжовник. Въпреки това съдържанието и замисълът на стихотворението несъмнено са насочени към новопокръстената славянска аудитория.

Ivan P. Petrov. The Greek Sources of Učitel’noe Evangelie Revisited: Sermon 20. [‘Отново към гръцките извори на Учителното евангелие на Константин Преславски: Слово 20’] –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 3-29.

Статията представя гръцките източници на слово 20 от Учителното евангелие на Константин Преславски въз основа на изданието на Крамер, но с допълнен материал от 10 други гръцки ръкописни източника. Освен това към гръцкия текст паралелно се представя и текстът от съответната Хризостомова хомилия. Детайлен анализ проследява новодобавените четения, които съответстват по-добре на старобългарския текст на Учителното евангелие. В определени случаи се оказва, че преводачът е използвал катенен и хомилиен източник едновременно. Текстът от изданието на Крамер е допълнително сверен с използвания източник (Cod. Coisl. 23), както и с този, отразен в Суплементума (Bodl. Auct. T. I. 4). По този начин гръцкият текст в статията не само поправя изданието на Крамер, но предлага и нови по-добри четения спрямо старобългарския превод. В заключение са изведени някои обобщителни наблюдения относно връзките между гръцките източници, които биха били полезни при изготвянето на едно бъдещо критическо издание на източниците на Учителното евангелие.

Георги Митов. Византийските новозаветни катени и Учителното евангелие на Константин Преславски: от катената към хомилията (Предварителни наблюдения). –  Palaeobulgarica 46/2 (2022): 29-43.

Статията представя накратко развитието на гръцките новозаветни катени и начина, по който Константин Преславски е използвал като основен източник при съставянето на словата, влезли в състава на Учителното евангелие. Още през втората половина на XIX в. става ясно, че за по-голямата част от словата в Учителното евангелие Константин Преславски е използвал гръцки новозаветни катени, а не самите текстове на тълкувателните беседи на ранните отци на Църквата. В повечето случай преведеният от гръцки текст остава непроменен и представлява най-значимата тълкувателна част на беседата. В някои случаи обаче, във встъпителната и заключителната част на словата си Константин Преславски прибавя обръщения и риторични въпроси към преводния текст, за да го придаде по-голяма риторична експресивност на хомилетичния текст. В допълнение на това, някои от словата съдържат пространни катехитични части, като например разяснението за същината на евхаристията, в слово 51, както и молитвени текстове, като началната молитва в трето слово. Има основание да се смята, че тези части са оригинални Константинови допълнения.

Ivan P. Petrov. The Greek Term Διανοια in Učitel’noe Evangelie and the Classical Old Church Slavonic Texts [‘Гръцката лексема ΔΙΑΝΟΙΑ в Учително евангелие и класическите старобългарски текстове ’]. – Балканско езикознание / Linguistique balkanique 61/1 (2022) 49-67.

Статията разглежда преводните съответствия на гр. διάνοια в старобългарски текстове, причислявани към ранната преводна продукция от IХ-Х в. Развитието на гръцката лексема се проследява накратко в класическия и следкласическия гръцки. Старобългарският материл е ексцерпиран както от лексикографски наръчници и бази данни, така и от изданията на важни паметници, които не са снабдени с речници-индекси като Симеоновия изборник от 1073 г., Йоан-Екзарховия превод на Шестоднев, както и преводите на Третото слово против Арианите от Атанасий Александрийски и Учителното евангелие от Константин Преславски. Материалът е сравнен с данните от други ранни текстове, запазени в по-късни паметници.

Лора Тасева. Хронотопът на старобългарските композита с ин- ‘един’. – Palaeobulgarica 46/1 (2022) 51-80.

В статията се обобщават данните за сложни думи с първа съставка ин- ‘един’ в средновековната славянска книжнина до XV в. Изворите включват както възникнали през старобългарската епоха текстове (вкл. запазени в по-късни преписи), така и по-късни средновековни преводи. Систематизираният материал се анализира с оглед на типа съчинения, в които са засвидетелствани лексемите, хронологията на тяхната поява и битуването им в ръкописната традиция. Извършеното проучване установява съществуването на общо 30 лексеми от разглежданата група, които се обединяват в 15 словообразувателни гнезда. Те се срещат в писмени паметници от различни жанрове, но разпространението им не е равномерно и редица от тях са хапакси. Не се извличат данни за локална обвързаност на този словообразувателен тип, но се потвърждава твърдението, че като цяло композитата с ин- в значение ‘един’ принадлежат към архаичния лексикален пласт. В развоя на старобългарския книжовен език те постепенно биват изтласкани от по-живи двукоренни модели (най-вече с ѥдин‑), а морфемата ин- ‘един’ губи напълно своята деривационна способност и се съхранява само в преписи на ранни текстове. Сред трите реликтови употреби в преводи, възникнали след старобългарската епоха – ѥнодоушьно, иночѧдъ и инорогъ – само последната се появява повече от веднъж и в повече от една творба, а нейното дълголетие се обяснява с това, че назовава библейска реалия.

Добриела Котова. Слово 19 от Учителното евангелие и неговите гръцки източници. – Palaeobulgarica 46/1 (2022) 3-28.

Статия търси отговори на въпроса за оригиналния или преводния характер на тълкувателната част на слово 19 от Учителното евангелие на Константин Преславски. В нея има пасажи, за които се допуска, че може да са авторов текст на Константин, тъй като нямат съответствия в основния негов гръцки извор – ексцерпираните и компилираните в катени фрагменти от беседите на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.  Проверката на 20 манускрипта, засвидетелстващи catenae C110.1 and C110.2, различни от публикуваната от Cramer C110.4, с която обикновено се сравнява славянският превод, потвърждава липсата на съответен текст. Хомилетичният характер на основната част на слово 19 насочва търсенията към самата 61 беседа на Йоан Хризостом към Евангелието от Матей.

Направените сравнения и анализ показват: Тълкователната част на 19 слово има изцяло преводен характер. В 61 хомилия се намира гръцкият оригинал на всички коментирани откъси. Константин Преславски е познавал и активно е използвал текста на беседата на Йоан Хризостом. В изчистения от риторика и съкратен коментар на катената той вплита (integrates, incorporates) пасажи, изрази и думи от оригиналната хомилия. В тази нова компилация място намират и негови собствени мисли и думи. Техният характер, спецификите на превода, начинът, по който е постигната симбиозата на фрагментите от двата източника в завършен и въздействаш текст, показват литературния усет и умения на Преславския епископ и първоучител.